Братът и сестрата – късмет и опора
/разказ/
Изабела е моята най-добра приятелка. И тъй като аз нямам, нито брат, нито сестра, я чувствам близка почти като сестричка.
За разлика от мен Изабела има двама братя-близнаци. Те са по-големи и понякога се държат лошо с нея: карат я да им подрежда дрехите, заповядват й това или онова.
- Те изобщо не ме обичат и не ме зачитат за нищо! – оплакваше се тя през сълзи, а аз се мъчех да я успокоя и да я убедя, че не е така.
И ето – един ден разбра, че съм права.
Аз, Изабела, нейните братя и други деца от квартала се връщахме от рожден ден. Вече беше тъмно и по улицата нямаше хора. Ние с Изабела вървяхме отпред и се бяхме отдалечили доста от остоналите.
Изведнъж някакви момчета препречиха пътя ни. Искаха да ни вземат мобилните апарати и парите. Изабела изпищя силно. Загубихме ума и дума от страх, но спасението идваше: близнаците тичаха с всичка сила към нас.
Като ги видяха, нападателите хукнаха да бягат.
- Как си, Изабела? Изплаши ли се? Милата ни сестричка… - говореха двамата братя, като я прегръщаха и целуваха.
Прииска ми се да имам и аз брат или сестра, на които да мога да разчитам в труден момент.
На Йоана Караджова
Публикувано в „Млада Муза”
ОУ „Св. Климент Охридски”
гр. ПазарджикЖивотът ни често е кофа със смет, в коят...
Колко струва успехът: дали е само труд и...