„Патронът на моето учелище - не само пример и гордост за нас учениците и моето селище”

Това беше любимият ми ден. Наричаме го „ден на състазания”. Трябваше да се състезаваме с други училища по различни предмети. Бяхме най-силните, най-бързите и най-умните ученици.

        Състезанието по бягане започна, но един участник от нашия отбор се беше контузил. Не можеше да тича бързо и за съжаление останахме на 3 място. Всички се отчаяха, но аз имах надежда, че ще сме на първа позиция на следващите състезания.

        Така и стана по математика, но по география не се класирахме в предните места. Към края на състезанията се оказа, че нашето училище е начело, заедно с друго и че сме с еднакъв резултат. Трябваше да играем още една игра. Всички бяхме изморени, но победата беше цел, която нямаше да заменим за нищо. Играта беше футбол. В началото нашият огбор вкара първия гол, но после резултатът се изравни. Имаше една минута до края. Всички бяхме в очакване. Топката беше в другия отбор. И тъкмо в последните секунди, когато напрежението беше нараснало, те си вкараха автогол.

        Тъкмо се бяхме отчаяли, а късметът ни изненада. Не бяхме на себе си. Викахме, пискахме и се радвахме. Госпожата и цялото ни училище бяха весели, но изненадата не приключи дотук. На другата сутрин разбрахме, че ще ни дават по телевизията и че ни има във вестника. Пишеше, че нащето училище е победило и че ще получим награди, но най-голямо впечатление ме направи репликата: „Учениците от училище „свети Климент Охридски” достойно защитиха името на своя патрон.” Този ден беше най-вълнуващия за мен.