Намереното щастие

/приказка по аналогия/

         Имало едно време, някъде там, в едно далечно царство красива девойка на име Мая. Тя била много добра и мила. Живеела в най-големия дворец в близката околия. Той целият бил позлатен и сияел на слънцето. Девойката живеела със своите родители, забавлявала се с работещите в двореца. Всички много я обичали, но им било малко тъжно, защото Мая не излизала от позлатената сграда, нямала приятели на нейната възраст и се чувствала самотна.

         Така растяла девойката в лукс и разкош зад високите стени на двореца.

         Един ден родителите й отсъствали. Тя била сама в стаята си и мислела на глас:

-         Какво ли правят по цял ден моите връстници? И те ли живеят в позлатени дворци? Как бих искала да разбера повече...

В този момент вратата се отворила. Влязла най-вярната

прислужница в кралството. Тя чула всичко и предложила на момичето:

-         Искаш ли да те заведа в града? Там е семейството ми. Ще се запознаеш с двете ми дъщери. – казала прислужницата.

-         Да, искам. Само да се облека и тръгваме. – отвърнала с радост девойката.

Не след дълго, те били вече в сребърната каляска и пътували към града. Мая била много развълнувана и нетърпелива. Но щом каляската минала по улиците на града, усмивката изчезнала от лицето й. Сградите били грозни и порутени, а а повечето къщи – малки и схлупени „Колко неприветливо място за живеене.” – мислела си Мая.

Стигнали малко площадче. Мая наредила да спрат каляската. Но когатослязла от нея, нещо сякаш с нож проболо сърцето й. Пред погледа й се открила ужасна гледка. Млада жена плачела с болното си детенце на ръце и молела за помощ, старец, облечен в дрипи, искал пари, за да си купи хляб.

Като видяла това девойката се качила обратно в каляската и заплакала:

-         Как може това да е истина?! Възможно ли е да има толкова мъка по света?! – говорела тя през сълзи.

От този ден нататък, Мая започнала да помага на нуждаещите се. Родителите й много я обичали и не можели да й откажат нищо. А Мая била най-щастливия човек на света. Тя вече имала много приятели, които я обичали и вече не била самотна. Мая намерила щастието в това да помага на хората.

За пръв път попадам в блога ти, но ще прочета повечко, когато мога.
Поздрави!

Хубава и поучителна притча.
Прави добро, за да ти се отвръща с добро!
Поздрави,Ioancheto!

Наистина човек е истински щастлив, когато се грижи за щастието на другите. Често се случва да не сме доволни от нещо в живота и в този миг виждаме как някой бърка в казаните за боклук или нещо подобно. В такъв момент аз си казвам слава на бога за дарените ми блага... поздравления за хубавата приказка

тази приказка е правена по една от домашните ми.. приказка по аналогия.. аз избрах Щастливия принц, защото този разказ ме разчувства..